Ранната църква е следвала основно три критерия. Първо, книгите е трябвало да са написани или от самите апостоли, които са били очевидци на това, което описват, или от последователи на апостолите. Марк и Лука не са били сред апостолите, но Марк е бил помощник на Петър, а Лука – на Павел.
Вторият критерии е дали документът е в съгласие с основното християнско предание, което Църквата признава за образец. Например в източникът достигнал до нас под името “Евангелие на Тома” има пантеистични и антифеминистки изказвания на Исус, които звучат много различно от Исус, Който познаваме от четирите канонични евангелия.
И третият критерий е доколко един документ се е радвал на продължителното приемане и употреба от Църквата в нейната цялост. Книгите в Библията не са получили авторитета си, защото са били наложени. Ранната църква е четяла и разпространявала отново и отново книгите, които в последствие са включени в Библията. Синодите и съборите по-късно просто утвърждават, това, което вече е било прието от различните християнски общности.